-
Кошницата ви е празна!
Улф Старк е известен шведски писател, лауреат на множество литературни награди. Неговите книги са преведени на 25 езика и две вече са излезли на български. През декември 2019 г. по проект на Център Ананда и Амита ООД, със съдействието на Locus Publishing на български излезе и "Децата сенки" в превод от Светла Стоилова.
Отначало вие пишете за възрастни. Защо започнахте да пишете за деца?
Улф Старк: Доста често се случва авторите да започнат да пишат детски книжки някъде след 40-те си години. На млади години е по-интересно да пишеш за възрастни. С мен се случи същото. Моята първа детска книжка – това е прощаване с детството.
Вашият герой е самотно дете. Семейните връзки са разрушени и детето прави всичко, за да ги възстанови. По интонация вашите книги приличат на филма ”Фани и Александър” на Ингмар Бергман. Доколко това е типично – такова дете и подобно възприемане на света?
Улф Старк: Не! Никак не прилича на ”Фани и Александър”. (Смее се). Струва ми се, че повечето мои книги са за приятелството, за децата, които общуват помежду си и заедно решават проблемите си. Макар, разбира се, ако говорим за ”Чудаци и досадници”, то там – да. Но там героите са тинейджъри, тоест – вече не са деца. Това е такава особена възраст, когато човек много остро усеща, че е сам на този свят. Но нещо важно за моите герои е, че са нравствено много силни.
Имат ли вашите герои прототипи? Може би сред вашите собствени деца?
Улф Старк: - О,не! Аз съм се старал да не използвам децата си за подобни цели (Смее се). Имаше само две изключения. В книгата ”Ягуар” момчето си представя, че е ягуар – това заимствах от моя син. Когато беше на пет годинки, той беше решил, че е ягуар. А дъшеря ми се страхуваше от една от жените, които я гледаха като дете и мислеше, че тя е вещица. И от това се получи книжката ”Вещица в нашето семейство”.
Коя от вашите книги ви се струва най-успешна, най-близка за вас?
Улф Старк: - Аз твърде рядко препрочитам своите книги. Иска ми се да вярвам, че следващата ще бъде по-добра от предишните. Страхувам се само от едно – че ще започна да пиша по-лошо отпреди.
Засега не се забелязва подобно нещо.
Улф Старк: - (смее се) По книгата ”Можеш ли да свириш Йохана” е заснет филм. Доста често го показват по телевизията. Затова и си я спомням пшдобре от другите.
- Шведската детска литература – това е цял отделен континент. Добре известен е по света, много деца израстват с разказите за Карлсон и историите за Мумин-троловете.
Кой ви е по-близък сред шведските писатели?
Улф Старк: - Може би, Астрид Линдгрен и Барбру Линдгрен, има такава писателка. Харесват ми книги, в които смешното се преплита с тъжното. Всъщност, ”Фани и Александър” също разкрива тъмни страни от живота, но има и смешни моменти.
А кой ви харесва от писателите, какво четете вие самият?
Улф Старк: - О, на мен всички ми харесват. Като заговорихме за ”Фани и Александър”, то – Чарлз Дикенс. Струва ми се, че в този филм на Бергман има доста от Дикенс. Когато пишех ”Чудаци и досадници”, аз имах предвид дядото от горкиевото детство. Моят дядо се държи по същия начин. Въобще на мен ми се искаше в ”Чудаци и досадници” да се усеща руска атмосфера: този дядо, самовара, борша. Имената на героите са руски: Олга и Иван. Дядото – той се доверява само на собствените си чувства – когато се сърди, наистина е сърдит и плаче, когато се чувства зле.
За шведските дядовци характерно ли е това?
Улф Старк: - Не, съвсем не. Това е такъв руски дядо от Горки. Друг мой роман ”Нека белите мечки танцуват”, като че повече прилича на американски, в стила на филмите на Хъмфри Богарт.
Дядото от ”Чудаци и досадници” е като някакъв Бог или ангел? Той седи на кревата ”като Бог сред облаците”.
Улф Старк: - Да, но това е вехтозаветен Бог, съвсем не добродушен и доста пресметлив. Изисква почитание от всички.
Останах с впечатление, че ”Чудаци и досадници” е роман-провокация. В него има откровено сексуални сцени, главната героиня си сменя пола.
Улф Старк: - Вижте, аз мисля, че в тази книга всичко това е изобразено доста внимателно. Нестандартни са взаимоотношенията между главната героиня и майка й. Разказвам за майката като отрицателен персонаж, който мисли само за себе си.
- За мен това е отличен пример за това как писателят пише едно, а читателят вижда съвсем друго. Ето, на нас ни се струва, че майката е съвършено нормална, просто измъчена от живота. И още – родителите и децата четат по абсолютно различен начин. Креватната сцена – кулминация в романа е своеобразна подигравка с родителското лицемерие. Тя плаши родителите, защото те се боят за собствените си деца и прозират в този текст собствения си опит, който децата просто нямат.
Животът на децата съвсем не е така прост, както понякога изглежда на възрастните. Какво бихте посъветвали родителите, които се опитват да го облекчат? И нужно ли е да го облекчават?
Улф Старк: - По принцип, разбира се, децата трябва да имат възможност да играят, да учат, да се хранят нормално, да имат приятели.
Книгата – това е пространство на възможното и детето може да намери в нея това, което в неговия живот не достига. Затова трябва повече да се чете и да се обсъжда прочетеното. Сега в Швеция има такава тенденция – детските книжки стават все по-тънки, превръщат се в книжки-картинки. В тях има малко текст и въобще никакви проблеми, за да не се изнервя излишно детето. Тези книжки ги четат преди сън, за да заспиват по-лесно децата.
Такива спокойни ли са книжките в Швеция?
Улф Старк: - Да, главно спокойни. Но аз пиша иначе.